Китайският социален рейтинг: „1984“ или държавата на бъдещето?

юли 20, 2021 | Технологии

Китайският социален рейтинг: „1984“ или държавата на бъдещето?

20 юли 2021 | Технологии

Още тази година всички китайски граждани заживяват в „Биг Брадър“ – всяко тяхно действие ще се отразява в нова система, наречена „социален рейтинг“. Ако се борят срещу властта, сгазят коте или не се грижат за родителите си, никога няма да получат обществено доверие и ще бъдат лишени от редица права. А ако са примерни граждани, ще се радват на бонусите на Големия брат. Ще получават всякакви благинки, дарени от същата тази система.

Напоследък доста се говори по тази тема, но… само с крайности. Новата китайска социална система много често ще видите описана с подобен разказ, като прелюдия към оживяването на изтърканата от цитиране (и преиздаване, защото е без пари, но надали и от четене) фикция на Оруел. Неотдавна, в интервю за „Дигитални истории“, създателят на „СофтУни“ Светлин Наков също обрисува страховитата картина на бъдещето, идваща от Китай.

В други публикации пък ще попаднете на информация за тази система като за супериновативно решение, което подрежда „още по-наред“ нещата в и без това сложно устроеното китайско общество.

Който мисли, че пропагандата като фактор в комуникацията е останала в миналото, разбира се, е в много сериозна грешка. А що се отнася до темата за китайската социална рейтингова система, сблъсъкът на пропаганди е директен, брутален и много трудно се намират нюансите.

Къде е истината? Само китайците си знаят. Или поне някои от тях.

 

Китай

Снимка: Sam Beasley, Unsplash

 

Номерът на китайката

Който се е докосвал до тази цивилизация, е наясно с едно. Трудно е да се надникне в сърцето и в нравите ѝ, изначално е различна от нашата. И все пак, китайският социален рейтинг е толкова любопитен и мащабен проект, който си струва усилието човек да се опита да надникне зад пропагандата, колкото и да са трудни каквито и да било обективни изводи.

Проектът се появява през 2014 г. като „Рамка за конструирането на социална кредитна система“ (2014-2020 г.). И оттогава западните медии не спират да я представят като оживял сценарий на Оруел, в който се използват технологиите, за да се контролира всяка област от човешкия живот.

Така или иначе, 2020-а дойде и си отиде, а системата е далеч от тези опасения. По всичко личи, че за момента нещата са значително по-скромни и дори скучни. Съществуват по-скоро отделни регионални системи, които са в различен етап на експериментиране. Както е типично за тази част на Изтока, нещата се случват бавно, търпеливо, чак до замръзване по мерните единици, с които сме свикнали да работим в нашата западна цивилизация.

 

Китайска капка

Любопитно е, че в българския имаме толкова много идиоми, свързани с тази страна, която винаги ни е била далечна: географски, културно и езиково.

Едно е ясно, там нещата наистина се случват бавно. Неотдавна беше приет планът на ЦК на Китайската комунистическа партия, в него „създаването на правила за справедливост в обществото“, в което кредитната система играе ключова роля, остана за 2025 г.

Тромави, туткави институции, на които не им се занимава с бюрокрация? Не думайте, никога не сме виждали такива тук.

В момента социалната кредитна система е хетерогенна смесица от амбициозни идеи на национално ниво, тотално противоречащи си и разнопосочни регионални решения. През декември 2020 г. едва беше готов първият проект за закон, който да я регламентира, при това за вътрешно разглеждане.

Начинанието беше забавено и от ковид – макар Китай да беше от най-слабо засегнатите държави, мерките срещу пандемията там бяха наистина впечатляващи. И позволиха държавата, в която за първи път беше регистриран вирусът, да остане почти незасегната от него.

По всичко личи, за момента проектът е концентриран много повече върху фирмите, отколкото върху отделните личности. Неотдавнашно мащабно изследване показа, че 73,3% от официалните документи, свързани със социалната система, споменават компаниите като цел на начинанието и само 10,3% са свързани с отделни личности.

 

Китай

Снимка: Markus Winkler, Unsplash

 

Китайски мъчения

Така или иначе, през декември 2020 г. повече от 80% от провинциите и автономните региони обявиха, че са готови с регионалните си проекти за законодателство, свързано с кредитната система. Но това май се оказа доста куха статистика.

Много от публикациите по темата ще ви изрисуват една ясна картина за това как изглежда системата, но за момента просто такава няма. Например в град Ронгченг всички граждани получават стартовите 1000 точки. Властите отнемат по нещо за всяко нарушение – например карането с превишена скорост или кражбата на ток, и дават бонус, ако дарявате кръв или участвате в благотворителна кампания.

В други региони точките са 100. И правилата са много строго фиксирани. Ако имаш 90 точки – не можеш да си купиш място в бизнескласата на самолета или влака, а ако са под 50 – няма да те приемат в университет. Под 10 човек може да бъде изпратен в поправителен лагер.

Един от експериментите е в Сучжоу, „дребно“ 10-милионно градче в предградията на Шанхай. Местната система за социален рейтинг се нарича „Османтус“ на името на характерно растение. И тук се започва със 100 точки, като за промяната им се събират данни от 20 държавни институции. Теоретично човек може да събере до 200 точки, ако е истински отличник. Тук всеки може да види рейтинга си чрез специално приложение. Западни журналисти си правят експеримента да помолят повече хора да опитат и рекордът, който постигат, е на дама с цели 123 точки.

Оказва се, че малцина имат и по-ниски от началните стойности. А при почти всички попитани рейтингът така и не е мръднал – остава си 100, няколко години след старта на експеримента.

 

Китайската стена

В някои градове ще намерите класификация, подобна на тази за енергийната ефективност на уредите в магазините – от A+++ до D. Ако сте от първите, не само ще карате колело с минимален наем, а и ще ви е лесно да вземете кредит при страхотни условия. Разбира се – и обратното.

Така че дали голяма част от целта на проекта не е да е плашеща маска? Нещо като табелката, че след 100 метра има камера, която ще снима дали караш с превишена скорост…

Разбира се, големият въпрос е преди всичко за черния списък – как се попада там и може ли да се излезе. И тук обаче стоят регионалните различия – ако за момента някои райони избират да вкарат там, ако достатъчен брой пъти сте профучали покрай камерата с превишена скорост, други не го правят за по-„скромно“ провинение от убийство.

 

Китай

Снимка: Raychan, Unsplash

 

Китайски клечки

Но какво става, ако рейтингът ти се срине, дали животът свършва? Лю Ху е харесван на запад журналист, който пише да корупцията и цензурата в родината си. И, както сам той твърди, има лошия късмет да попадне в „черната“ част от социалния рейтинг. Забранено му е да си купи билет за някои влакови линии, да придобива недвижими имоти, да взема заеми. „Нито ми съобщиха нещо, нито ми изпратиха официален документ. И, което беше най-плашещо, просто не можех да направя нищо, за да променя това. Нямаш на кого да се оплачеш. Просто изведнъж ставаш никой“.

По официални данни през 2018-а китайците не са успели да купят 23 милиона билети за самолет или влак заради нисък социален рейтинг.

В една от обсъжданите на централно ниво системи отново основата е 1000 точки, които са обвързани и с буквичките като на електроуреди. Хората с по-малко от 600 попадат в група D, където най-вероятно няма да могат да си намерят дори и нископлатена работа. Банките, разбира се, не им отпускат кредити, не им се дават коли и дори колела под наем. Що се отнася до останалото – дали ако си общуваш с такъв човек, и твоят рейтинг ще пострада; дали той ще бъде лишаван от граждански права, например да гласува, или ще го „изпращат“ някъде, за да се „поправи“… разбира се, няма как да намерим достатъчно достоверна информация.

В някои области системите работят под пълна пара, в други – на практика не съществуват. И все пак, тепърва предстои да се създаде, ако изобщо се стигне дотам, решение на национално ниво.

 

панда

Снимка: Wood Dan, Unsplash

 

Китайската медицина

Междувременно, улавяйки основната идея, много компании създават собствени системи за рейтинг. Например „Сезам Кредит“, финансовото подразделение на популярната компания „Алибаба“. От финансовата институция признават, че оценяват своите 400 милиона потребители по огромен брой параметри, като например дали са родители или пък… колко време губят, играейки видеоигри.

„Сезам“ разпределя хората по скалата между 350 и 950 точки. Тези над 600 имат право на необезпечен кредит, над 650 – да вземат кола на изплащане без оскъпяване, а над 700 – да бъдат доста улеснени да пътуват до Сингапур и дори до Шенгенското пространство.

„Сезам Кредит“ дава достъп до своя рейтинг и за други проекти, като например сайта за запознанства Baihe. Така в китайския тиндър можете да видите не само снимките по бельо на човека, на когото сте хвърлили око, а и кредитния му рейтинг.

 

Китайска мъдрост

Според немалко източници централната система повече ще прилича на програма за лоялност в магазините, отколкото на зловещ държавен план за създаване на идеалния гражданин.

Ясно е, че крайната цел е единна общонационална система и база данни, в която всеки китайски гражданин и всяка фирма имат уникален номер и рейтинг. Могат да я ползват работодателите, китайските власти и организациите, отпускащи кредити. Като основна нейна цел е представена борбата с мошеничеството и финансовите машинации.

Ако повярваме на описанията, системата има корените си в… IV век. По онова време Шан Ян, управител на областта Шан, става известен като голям реформатор, защото налага промени, с чиято помощ се укрепва единната държава. Нещо доста ценно, предвид особеностите на Китай. Той разделя хората на групи от по 5-10 семейства, които да живеят заедно, в постоянна връзка, и да докладват, ако нещо с някой от елементите на „комуната“ не е както трябва. Системата става популярна като „баоцзя“ съществува в Китай до 1949 г. и идването на Мао.

 

 

Конфуций и Андрешко

По своеобразен начин днешните китайски управници се опитват да създадат наследник, в който обаче начело е изкуственият интелект.

Други водят произхода на този светоглед до Конфуций и една притча, на която нашият Андрешко доста би се повеселил. Мъдрецът работел като чиновник и му предложили подкуп, като обещали, че никой няма да узнае. Конфуций отвърнал: „Аз знам, ти знаеш, небето знае. Тогава кой няма да узнае?“.

И в момента работят два подобни официални рейтинга – персоналният „данг`ан“ и семейният „хукоу“, които от десетилетия се ползват за контрол на миграцията и заетостта. Новите решения просто ги допълват с възможностите на модерните технологии.

Различните институции, които отговарят за данните за системата, съобщават, че са събрали между 10% и 90% от показателите, които са им нужни, за да изпълнят основната си цел.

Така, макар и още далеч от финалната линия, има нещо реално – огромен обем информация, която е събирана и обработвана прецизно. А това е и най-важната част от всяка работеща система, базирана на изкуствения интелект.

Излишно е да казваме, че данните в случая са меко казано големи, става дума за най-населената страна. А на всичкото отгоре тя има култура, до голяма степен неразбираема за западния човек.

 

Дук Мандарина

Тук, на запад, е доста лесно да се събере кредитната история на даден човек. Имаме големите стари системи на кредитите, докато далеч на изток има твърде много хора, които са останали встрани от системата.

Нужен им е на китайските власти Биг Брадър? Ами, те нали уж официално вече го имат – съвършените системи за лицево разпознаване, с които се знае какво прави всеки жител на Поднебесната империя. Това обаче е още една тема, за която знаем прекалено малко, за да правим крайни изводи. Лицевото разпознаване в тази държава наистина е достигнало впечатляващи нива, в много от големите градове има на всяка крачка камери, които улавят и разпознават действията на всеки минувач. Но пък има и далечни региони, които никога не са виждали нещо подобно.

Ясно е, че властите в Китай правят доста, за да използват електронен контрол толкова, колкото е по силите им. Става дума за общество, което и към момента има доста различно отношение към индивидуалните свободи. И по-скоро благодарение, отколкото въпреки това оцелява и процъфтява.

 

китайските теракотени воини

Снимка: Aaron Greenwood, Unsplash

 

Източен вятър, западен вятър

А… кой може да ни убеди, че същото не се случва и на Запад, просто по-перфидно? След като стана ясно, че дори лидерите на най-близките до САЩ държави са били подслушвани от ЦРУ.

Няма чак толкова сериозни разлики между това, което ще представлява китайската система за социален рейтинг, и това, което днес имаме в западната цивилизация. Нима днешните банки, докато решават дали да ви отпуснат кредит, няма да проучат всичко, което биха могли да знаят за вас? Нима не биха ви подложили на супер строг анализ? Не биха очаквали да сте си плащали данъците, да не сте извършвали престъпления? Нима самата държава в подобни случаи не ви лишава например от правото да гласувате? Не ви лишава от достъп до здравеопазване, ако не си плащате осигуровките?

Разбира се, проблемите идват, когато се намеси и политиката, а властта получи репресивни механизми, но… кой ни гарантира, че и на Запад това не се случва?

В САЩ и Европа се прилагат активно системи за кредитен рейтинг, базирани на изкуствен интелект. С тяхна помощ банките преценяват дали да отпуснат заем на даден кандидат, или не. Къде точно е толкова голямата разлика?

 

Китай

Снимка: Nuno Alberto, Unsplash

 

Китайски ресторант

Естествено, без да се споменава изрично, идеята на системата е тя да се използва и за да се потиска удобно инакомислието. Много е гадно, факт. За щастие, няма нищо подобно на Запад, питайте Сноудън или Асанж.

Ами избухналият съвсем неотдавна скандал с израелското приложение „Пегас“, използвано, за да се шпионират журналисти и политици?

Важно е да се разделим с едно уточнение – въпреки че наистина се постарах да включа доста сериозни по обем и авторитет източници, при такава тема човек никога не може да бъде сигурен в противоречащите си публикации и се извинявам, ако по пътя е допусната грешка.

Китайската система съвсем не е симпатична, крие много сериозни рискове, но е поучително как тя се демонизира, без да се обръща внимание, че до голяма степен се припокрива с това, което вече имаме. Технологиите крият невероятни възможности да ни поведат по следващата стъпка в еволюцията, но лесно се превръщат в машина за потискане, неравенство, агресия, войни.

Системата на социалния рейтинг наистина може да е страховита, но не за китайците. А за всички нас. Защото изкуственият интелект има много приложения и както е способен да помогне за по-свободен и демократичен свят, да възроди медиите, също така би могъл да стане и палач. Средство за поробване. Достатъчно е да попадне в ръцете на хора, които знаят как да го превърнат в такова.

И все пак, системата я правим ние повече, отколкото си мислим. С активност, или с апатия.

 

китайски маски

Снимка: Eric Prouzet, Unsplash

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

Сред модерните новини на деня – изборите, Big Brother и внезапното нахлуване на есента, някак си в обществения дневен ред се вмъкна вестта, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин...

повече информация
„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица?
Днес, както никога, спорим за миналото си. Намираме силните исторически моменти, които ни карат да се гордеем, но лесно залитаме и по измислената история.
Можем ли да различим историческите факти от измислиците? Хайде да проверим заедно. 15 твърдения, генерирани от ChatGPT за българската история (и проверени от историк) и 15, които алгоритъмът измисли, помолен да пофантазира. 15 от твърденията са верни, 15 – изцяло измислени от изкуствения интелект.
С този тест започва историческата поредица от Дигитални истории. Ще поговорим с историка Александър Мошев за големите клишета онлайн, ще съберем поуките от някои любопитни фалшификации в мрежата. Ще дадем думата на писателите Виктория Бешлийска и Захари Карабашлиев, на учителя по история и куиз рекордьор Борис Русев. А междувременно сте вие – ще успеете ли да различите фактите от измислиците?
Колко добре познаваме историята си? Нека проверим заедно, а накрая ще обобщим резултатите.

Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до символичния 10 ноември, а на 15-и очаквайте резултатите.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът му и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!

повече информация
Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

След броени дни се задават 7-ите поредни избори за Народно събрание само в рамките на 3 години. Вероятно е активността да е още по-ниска от рекордите, които не спираме да подобряваме, по всичко изглежда, че в Парламента ще влязат още повече партии.
Как да излезем от омагьосания кръг? Защо политиката у нас се превърна в толкова неблагодарно и непрестижно занимание? Къде са лидерите, които да ни вдъхновяват и за които да гласуваме с гордост, а не като за най-малкото зло? Къде са програмите, идеите, визионерството? Ясните политически позиции, принципите… Толкова ли е трудно в крайна сметка?
Разбира се, отговорите е редно да дават специалистите – политолози, социолози, общовойскови коментатори с важни гледни точки. И те ги дават всяка сутрин по телевизиите и целодневно онлайн, но всичко резултира в чесане на езици и допълнително разделяне, подпомогнато от технологиите.
Така че избирам да дам думата на два безспорни авторитета – Бай Ганьо, който така и не иска да си отиде – ще се убедите по цитатите, с които Алеко ни разказва толкова много за политиката по нашите ширини и отношението към нея. И, разбира се, на ChatGPT, чиято най-нова версия обещава да е още по-добра и близка до човешките отговори.

повече информация

Най-новите:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация
„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет пък е тази, която го превърна в недостижим рекордьор в една забележителна област на познанието.
Борис Русев спечели невероятните 34 победи в куиз шоуто „Последният печели“, преди сам да се откаже да продължи нататък. И да се върне към истинското си призвание като гимназиален учител по история в столичното 31-во училище „Иван Вазов“, познато на всички като „Бастилията“.
Днес е толкова модерно да си говорим за история. Но… защо? И защо тя не спира по-скоро да ни дели, отколкото да ни събира? Как да пробудим интереса на младите хора към миналото и защо е важно да го познаваме? Дали любовта към него минава през личните истории, през съдбите на предците ни? Какво ще кажат бъдещите историци за днешните странни времена? Вярно ли е, че… хан Крум е наложил закона да се отсичат ръцете на крадците?
Не е вярно. А отговорите на другите въпроси ще потърсим заедно с шампиона, който постигна недостижим рекорд.
Междувременно… защо не проверите, вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, „измислени“ от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!

повече информация
Share This